Вашата земя - това съм аз!

Промените в Закона за държавната собственост, предложени от кабинета "Борисов 3", натрапват аналогии с разказа "Няма вече римско право" на великия общественик и писател на ХХ век Луи Арагон. Така започва анализът на порталът Грамада, публикуван и в Дневник.

Герой на този разказ е немски майор, военен съдия, бивш професор по римско право, обсебен от възхищението си към фюрера, отменил в името на националния интерес безапелационно всички действащи закони в Германия.

Един от знаменателните моменти в разказа е съжалението на бившия професор, че поради вътрешното им съвършенство мислите на фюрера не могат да бъдат кодифицирани, за да заменят съществуващия правен ред. Как прекрасно би звучало Хитлеров, а не Наполеонов кодекс! – си мисли професорът нацист.

Седемдесет години по-късно в малка България от мислите и проповедите на първия човек в държавата, в защита отново на националния интерес, се роди нов закон – Законът за държавна собственост, кодифициращ успешно 10 години (посредством всички изменения и допълнения, приети след 2009 г.) несъвършената мисъл на премиера. Мисълта, както всички знаят, е една: магистрала, а нейния пророк, естествено, се явява Законът за държавната собственост (ЗДС). Според самия вдъхновител на ЗДС пречка за просперитета на държавата са всички собственици на земи, имали

наглостта да наследят, купят, изобщо да притежават собственост там, където той вижда магистрала

Самият премиер в изказванията си трескаво представя собствеността като враг на прогреса и държавата, като така се отдава на най-тежкия политически грях – печелейки магистрала, противопоставя едни българи – собствениците на земя, срещу други българи – пътуващите. Две групи българи, едните са просто излишни, според Борисов, и за тези, вторите, парламентът приготви малка българска Вартоломеева нощ – с багери, асфалт и инвеститори, и познатите на всички изпълнители (строители).

Законът за държавната собственост е новата библия на кабинетите "Борисов 1,2,3". От инаугурацията на първия Борисов кабинет през 2009 г. този закон е променян 26 пъти, и то предимно в частта, с която трябва се кодифицира и укрепи идеята и пътя за отчуждаването. Знаменателно е, че дори Конституционният съд, все повече впечатляващ с правния си конформизъм, не успя принципно да приеме правния живот на чл. 34 от ЗДС, предвиждащ предварително изпълнение на решенето за отчуждаване, и го отмени през 2013 г. Сега с последните промени в закона парламентът, като обикновен спекулант, заобикаля решението на КС и отново предлага предварително изпълнение, но този път постановено от

съда, който следва да се яви като съучастник на администрацията и оръжие на мисълта на премиера.

Сред вносителите на законопроекта няма депутат с юридическо образование, освен един, представил се на сайта на парламента като инженер юрист.

Кое е възмутителното на тези 26 промени, включително последната, внесена от депутати патриоти и такива за европейското развитие на България, или както ги знаят – ГЕРБ? Завършеният вече вид на ЗДС е не просто ария на експроприацията, а на национализацията, ЗДС е просто ДС. Разбирайте го както искате. Обикновеното опростачване на закона за 10 години доведе до следните нетърпими положения:

- До 2010 г. ЗДС допускаше отчуждаване на имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. В съда Министерският съвет трябваше да доказва всички предпоставки, за да отчужди - включително, че нуждата е "голяма", и не може да се задоволи по друг начин. Съдът беше последователен и отменяше заповеди за отчуждаване, ако държавната администрация не можеше да докаже неотложна нужда.

От 2010 г. кабинетът "Борисов 1" се измъкна от това съдебно неудобство да доказва очевидното за него и невидимо за съда и страните. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, според измененията, публикувани в ДВ, бр. 87, 2010 г., се установява с влязъл в сила подробен устройствен план. Какъв съдебен аванс от парламента към тогавашния кабинет: устройственият план всъщност е административен акт, нищо повече, който може да е приет и преди 10 години. С тази промяна един административен акт служи като доказателство и фактическо основание на друг административен акт. Това не е обикновена законодателна необорима презумпция, това е процесуална магия, която се опитва да ни убеди, че както човек винаги има нужда от вода, така

жаждата за магистрали (колектори, селски стадиони и др.) е вечна и незадоволима и не се доказва

- Ако първата промяна има по-скоро "диуретичен" характер и облекчава МС в съдебна фаза, то втората промяна в §1 а, т. 2 от ЗДС от 2014 г. е ятаган за истинската Вартоломеева нощ на отчуждените собственици. В тази си част законът се занимава с най-важното – оценката на отчуждаемите недвижими имоти. Заблуждение е, че оценката трябва да е справедлива, такова изискване българският закон не поставя. Принципът е, че имотът, който се експроприира, следва да бъде оценен по пазарна стойност, като се вземат предвид сделки със сходни имоти.

Какво сътвори кабинетът "Борисов 2" веднага след като пое управлението през 2014 г.? От сделките, които служеха като аналог, отпаднаха 80% от банковите ипотеки и останаха само тези, обезпечаващи покупко-продажба на имот. Известно е, че банковото кредитиране в бизнеса рядко е за придобиване на имот, а е за инвестиционни дейности, оборотни средства. Кредитът се отпуска приблизително на 70% от стойността на имота, служещ за обезпечение, и по тази причина тези сделки, сравнително обективно, установяват стойността на един имот. От друга страна, ипотеки, обезпечаващи покупко-продажба на имот, са т. нар. ипотечни кредити, с които се купуват предимно апартаменти.

Някой да е чувал да се отчуждават апартаменти за магистрала?

Със същото изменение от аналозите отпаднаха и "другите възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец", и продажбите на идеални части от имоти, т.е. – значителна група пазарни сделки от 2014 г. не могат да служат при оценяването на частните имоти в случай на отчуждаване.