2019 - Ниша за нов политически проект

Отговорите на политолози и социолози какви са очакванията им за политическия живот през 2019 можете да видите в следващото интервю, публикувано от Дневник.

Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2019?

Надявам се, че Брекзит няма да се състои, макар че вероятността е много малка. Ние често говорим какво ще загуби Великобритания от Брекзит, рядко говорим за онова, което губят другите. Според мен другите, включително и България, губят повече. Опасенията ми са свързани най-вече с лансирането на фалшивата тревога за нестабилността и дезинтеграцията на Европа.

Тази идея се разпространява силно и ентусиазирано, подкрепят я хибридни медии, хилядите руски тролове и безотговорни политици без опит или историческо знание. Тревожи ме и дълбокото политическо неразбиране от страна на повечето европейски лидери на поведението и интересите на Русия и Китай.

Какво е състоянието на основните политически партии и коалиции? А на извънпарламентарните?

Парламентарните партии са дълбоко окопани в позициите и неполитическите интереси на техните спонсори. Извънпартийните се делят на две:

Привидно спонтанни появи от костинбродски тип и постоянно цепещите се и обединяващи се формации на централна София, които не могат да надживеят носталгията си по 1989 година.

В същото време в България се е появила солидна ниша за нов политически проект на новата средна класа.

Тази ниша може да остане незаета, което ще увеличи латентното недоволство, което обаче няма да доведе до значителни трусове, може да бъде заето от зряло мислеща извънпарламентарна партия, но може и да бъде запълнена от ГЕРБ.

Има ли условия за ново обединение вдясно и какво ще видим вдясно през 2019?

Мисленето както за обединение, така и за дясно е токсично. Това не са ниви с нотариални актове, които могат да се обединят в по-голяма нива. България има ясна нужда от нов политически проект, който трябва да се назове и развие.

Това, което става в така нареченото дясно, е главно носталгично връщане към 1989 и опиянението от внезапно връхлетялата ни демокрация към 1992 и въпроса "защо се провалихме", и към 1997 и надеждата, че спонтанното масово недоволство няма как отново да посочи именно нас.

Дясното няма как да успее само с разиграване на миналото. Подобен подход може да налучка една по-успешна формация, може да вкара тази формация в парламента, може дори да докара дял в парламента до 7-8%, но няма как да грабне готовността и необходимостта от нов национален политически разказ.

Накъде е поела БСП? Ще има ли ново ляво?

Наникъде. БСП си дава сметка, че България няма социална политика, и това може би им дава шанс за развитие. Те обаче също залагат на по-сигурната носталгия, отколкото на потенциала и очакванията за модерна лява политика. Това ги съсипва.

През 2019 г. се навършват 30 години от началото на промените след комунистическия режим. Завърши ли преходът?

Преход е хлъзгав термин. Има множество преходи. В някакъв смисъл, може би най-важният, преходът приключи на 10 ноември 1989 със свалянето на Тодор Живков.

Другият преход приключи с влизането на България в НАТО. Третият - с влизането ни в Европейския съюз. Има и един четвърти преход, който не е приключил и може да продължи безкрайно, това е преходът на България към амбициозна и ориентирана към бъдещето икономика.

На политическо равнище няма сигнали, че България ще престане да бъде икономика, която е предимно движена от зависимости: добри и лоши; от КТБ, ДПС, руските енергийни интереси и други ретроградни и изсмукващи кръвта ни структури до ЕС и общия европейски икономически растеж, които движат икономиката ни напред.

В същото време се появяват сигнали от частния сектор, че България може и донякъде успява да развие икономика с поглед напред. Тази нова икономика обаче и политиката още не са се срещнали, дори не знаят или не искат да знаят един за друг.

Промените след края на 1989 г. започнаха с искане за "смяна на системата". Сега се чува същият лозунг. Какво означава той в наши дни?

Системата беше сменена на 15 януари 1990, когато беше отменен член първи на конституцията, който постановяваше, че една политическа партия има ръководна роля. Всичко останало е постоянна битка за промяна и развитие. Трудна битка.

Има ли обществена енергия за сериозни протести и дали те биха могли да предизвикат промени?

Не мисля. Промяната няма да дойде от улицата.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи през 2019?

Брекзит. Макар и да е възможно и чудо, на което всички прогресивни и демократични хора трябва да се надяват. 

Лайвнюз